5 мая 2008 г., 14:32

Песен за учителя

6.2K 0 12

Песен за учителя

 

(посветено на г-н Величков, който изчезна през 1964 г, незнайно къде)

 

Това се случи един зимен ден,

когато влезе учителят смутен.

Тревогата му всички разбрахме,

не казахме нищо - само мълчахме.

Урок по човешки проведе ни той,

по начин свободен, по начина свой.

Тъй времето изтече си така.

Най-подир той каза ни това:

- Ах, вий, дечица, със светнали лица,

какво ще правят вашите сърца!

Аз тръгвам вече, сбогом, деца...

И от очите му закапаха сълзи,

но той с усмивка мила ги закри.

Така излезе учителят любим,

на който вече сълзи ще дарим...

 

28.10.1966 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Снежана Кръстанова-Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много тъжен, прочувствен стих...заболя ме...ех, времена...родителите ми са бивши учители, затова съм още по-съпричастна...Браво, Снежи!!!
  • Хареса ми, определено!
  • Много ме трогна!
  • Защо сълзи ли?Защото повече не видяхме любимият ни учител.Бяхме малки,все още нищо неразбирахме.Незнаехме защо така повече не го видяхме.Бяхме само четвърти клас,а аз го написах в пети.
  • Аз останах без думи! Следвам медицина и това, което един ден ще работя е хуманно, но Учителят - Това е Незаменима и Необяснима Професия - Това е Признание! Дълбок Поклон пред всички педагози!!!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...