5.05.2008 г., 14:32

Песен за учителя

6.2K 0 12

Песен за учителя

 

(посветено на г-н Величков, който изчезна през 1964 г, незнайно къде)

 

Това се случи един зимен ден,

когато влезе учителят смутен.

Тревогата му всички разбрахме,

не казахме нищо - само мълчахме.

Урок по човешки проведе ни той,

по начин свободен, по начина свой.

Тъй времето изтече си така.

Най-подир той каза ни това:

- Ах, вий, дечица, със светнали лица,

какво ще правят вашите сърца!

Аз тръгвам вече, сбогом, деца...

И от очите му закапаха сълзи,

но той с усмивка мила ги закри.

Така излезе учителят любим,

на който вече сълзи ще дарим...

 

28.10.1966 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежана Кръстанова-Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много тъжен, прочувствен стих...заболя ме...ех, времена...родителите ми са бивши учители, затова съм още по-съпричастна...Браво, Снежи!!!
  • Хареса ми, определено!
  • Много ме трогна!
  • Защо сълзи ли?Защото повече не видяхме любимият ни учител.Бяхме малки,все още нищо неразбирахме.Незнаехме защо така повече не го видяхме.Бяхме само четвърти клас,а аз го написах в пети.
  • Аз останах без думи! Следвам медицина и това, което един ден ще работя е хуманно, но Учителят - Това е Незаменима и Необяснима Професия - Това е Признание! Дълбок Поклон пред всички педагози!!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...