5.05.2008 г., 14:32

Песен за учителя

6.2K 0 12

Песен за учителя

 

(посветено на г-н Величков, който изчезна през 1964 г, незнайно къде)

 

Това се случи един зимен ден,

когато влезе учителят смутен.

Тревогата му всички разбрахме,

не казахме нищо - само мълчахме.

Урок по човешки проведе ни той,

по начин свободен, по начина свой.

Тъй времето изтече си така.

Най-подир той каза ни това:

- Ах, вий, дечица, със светнали лица,

какво ще правят вашите сърца!

Аз тръгвам вече, сбогом, деца...

И от очите му закапаха сълзи,

но той с усмивка мила ги закри.

Така излезе учителят любим,

на който вече сълзи ще дарим...

 

28.10.1966 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежана Кръстанова-Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много тъжен, прочувствен стих...заболя ме...ех, времена...родителите ми са бивши учители, затова съм още по-съпричастна...Браво, Снежи!!!
  • Хареса ми, определено!
  • Много ме трогна!
  • Защо сълзи ли?Защото повече не видяхме любимият ни учител.Бяхме малки,все още нищо неразбирахме.Незнаехме защо така повече не го видяхме.Бяхме само четвърти клас,а аз го написах в пети.
  • Аз останах без думи! Следвам медицина и това, което един ден ще работя е хуманно, но Учителят - Това е Незаменима и Необяснима Професия - Това е Признание! Дълбок Поклон пред всички педагози!!!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...