Песенно
Не съм мечтала аз
диаманти, ни всемира -
пеперуда е душата ми,
щом те винаги намира.
Не сам мечтала аз
пепелища, ни жарава -
огнище е сърцето ми,
щом вината ти прощава.
Изгубим ли се в тоз вървеж
и пътят се разделя в зноя,
ще извикам оня див копнеж,
изостанал зад завоя.
Вълшебният му писък
ще ме хвърли сред вълните,
любов в очите ми ще плисне,
ресница от звездите.
Когато като полъх свеж
ме събуди тишината,
безумна и извечна страст
ще плува във Зората.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
