1 nov 2011, 12:28

Песенно 

  Poesía
496 0 14

Не съм мечтала аз

диаманти, ни всемира -

пеперуда е душата ми,

щом те винаги намира.

 

Не сам мечтала аз

пепелища, ни жарава -

огнище е сърцето ми,

щом вината ти прощава.

 

Изгубим ли се в тоз вървеж

и пътят се разделя в зноя,

ще извикам оня див копнеж,

изостанал зад завоя.

 

Вълшебният му писък

ще ме хвърли сред вълните,

любов в очите ми ще  плисне,

ресница от звездите.

 

Когато като полъх свеж

ме събуди тишината,

безумна и извечна страст

ще плува във Зората.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??