Слънце на небето, откъде идеш?
Никога ли не спиш, вечно ли в синьо се люлееш?
Как без думи красиви песни пееш...
Зад каменния прозорец скрих моето небе.
Прашните стени оцветих в перфектно синьо - лазурното море.
Слънце на небето, къде отиваш?
Черна птица по твоя път пое.
Нея носят южни ветрове.
Над зелени дървета и пъстри цветя се пее песен от векове.
Птички чуруликат тук, сред моето небе.
© Иван Георгиев Все права защищены