28 янв. 2010 г., 09:14

Песента на Балкана 

  Поэзия » Философская
2252 0 7

Песента на Балкана

                   „Балканът пее хайдушка песен...”

                                           Хр. Ботев

 

Днес не пее. Мълчи. Като ням е.

Нито стон, нито вопъл се чува.

Даже вятърът, сякаш засрамен,

е заспал под върха и сънува.         

 

И в полето не пеят жетварки.

Тишината тежи под небето.

Изтерзана под слънцето жарко

съхне меката гръд на полето.

 

Няма смях. Няма плач. Като в сън съм.                            

Самодивите също ги няма.                                          

Обикалят балкана и търсят                                   

паднал ничком юнак с люта рана.

 

Над главата с крилата орлица.

С кротнал вълк до безсилното тяло.

Няма никой. Небето без птици

е пустинно само. Опустяло.

 

Уморен и претръпнал балканът

гледа мрачно, мълчи страховито.

Всеки миг му се ще да подхване 

нова песен за старите битки.

 

Та дано да я чуем в съня си

и гръмовният зов ни събуди.

Той все още мълчи безпристрастно,

но живее със спомен за лудост.

 

© Александър Калчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??