Песента на Балкана
Песента на Балкана
„Балканът пее хайдушка песен...”
Хр. Ботев
Днес не пее. Мълчи. Като ням е.
Нито стон, нито вопъл се чува.
Даже вятърът, сякаш засрамен,
е заспал под върха и сънува.
И в полето не пеят жетварки.
Тишината тежи под небето.
Изтерзана под слънцето жарко
съхне меката гръд на полето.
Няма смях. Няма плач. Като в сън съм.
Самодивите също ги няма.
Обикалят балкана и търсят
паднал ничком юнак с люта рана.
Над главата с крилата орлица.
С кротнал вълк до безсилното тяло.
Няма никой. Небето без птици
е пустинно само. Опустяло.
Уморен и претръпнал балканът
гледа мрачно, мълчи страховито.
Всеки миг му се ще да подхване
нова песен за старите битки.
Та дано да я чуем в съня си
и гръмовният зов ни събуди.
Той все още мълчи безпристрастно,
но живее със спомен за лудост.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Калчев Всички права запазени
