Песента на Балкана
Песента на Балкана
„Балканът пее хайдушка песен...”
Хр. Ботев
Днес не пее. Мълчи. Като ням е.
Нито стон, нито вопъл се чува.
Даже вятърът, сякаш засрамен,
е заспал под върха и сънува.
И в полето не пеят жетварки.
Тишината тежи под небето.
Изтерзана под слънцето жарко
съхне меката гръд на полето.
Няма смях. Няма плач. Като в сън съм.
Самодивите също ги няма.
Обикалят балкана и търсят
паднал ничком юнак с люта рана.
Над главата с крилата орлица.
С кротнал вълк до безсилното тяло.
Няма никой. Небето без птици
е пустинно само. Опустяло.
Уморен и претръпнал балканът
гледа мрачно, мълчи страховито.
Всеки миг му се ще да подхване
нова песен за старите битки.
Та дано да я чуем в съня си
и гръмовният зов ни събуди.
Той все още мълчи безпристрастно,
но живее със спомен за лудост.
© Александър Калчев All rights reserved.
