Песента на Джиа
/Из творчеството на Удивителния Вергилий/
В морето стъпките ми не остават –
вълните са им люлка, но и гроб.
Светилото монета обещават
на хоризонта – процеп в скъсан джоб.
Изгубих кораба. Потърсих дъно
сред бурята, жадуваща за лов,
която мачти като сламки гъне
и сее клетви, вместо благослов.
Спокойно е сред нищото. И чисто.
Разрошена вдовица, есента
пилее горе чайки – сухи листи.
Спокойно е на дъното, в смъртта.
А бурята с рибарите не спори.
Не чува страшния вдовишки плач.
Нали поиска тя да се повтори
морето – съдник, потърпевш, палач..?
Щом утрото, разсънило зеници,
търкулне слънцето към свода пак,
душата ми ще литне като птица,
изтръгната от хладен, хищен мрак.
Откупена ще бъда. Ще прегръща
плътта ми пясъкът до фара стар.
Уви, удавници назад не връща
морето – древен и жесток лихвар.
13.09.2020
https://www.youtube.com/watch?v=Pd2KM3qjcKk
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Димитрова Все права защищены
