Песента на Джиа
/Из творчеството на Удивителния Вергилий/
В морето стъпките ми не остават –
вълните са им люлка, но и гроб.
Светилото монета обещават
на хоризонта – процеп в скъсан джоб.
Изгубих кораба. Потърсих дъно
сред бурята, жадуваща за лов,
която мачти като сламки гъне
и сее клетви, вместо благослов.
Спокойно е сред нищото. И чисто.
Разрошена вдовица, есента
пилее горе чайки – сухи листи.
Спокойно е на дъното, в смъртта.
А бурята с рибарите не спори.
Не чува страшния вдовишки плач.
Нали поиска тя да се повтори
морето – съдник, потърпевш, палач..?
Щом утрото, разсънило зеници,
търкулне слънцето към свода пак,
душата ми ще литне като птица,
изтръгната от хладен, хищен мрак.
Откупена ще бъда. Ще прегръща
плътта ми пясъкът до фара стар.
Уви, удавници назад не връща
морето – древен и жесток лихвар.
13.09.2020
https://www.youtube.com/watch?v=Pd2KM3qjcKk
© Мария Димитрова Всички права запазени
Свързани произведения
и своята Земя – кърмаче.
Да ти изпрати обич –
да не плачеш,
света да не заплашваш с бури ...
Коментари
-
Благодаря.
-
Много е хубаво!
-
Благодаря, че коментираш стиха, а не вдъхновението ми☺. Не съм влагала гняв, но може да звучи така, след толкова препредавания на вдъхновения☺. Струва ми се, че единственото нещо, което е по-отблъскващо от търговията с плът, е търговията с духовност. Но на човека е присъщо да търгува. И дори ако е на място, където всичко е безплатно, пак се изхитрява да го прави. Ако не с монети - с коментари, оценки или вдъхновения. Обичаме да трупаме и да побеждаваме - пък дори и да е с няколко коментара или петици в повече от другите. И все тичаме, състезаваме се... Ами за тъга си е. Благодаря за коментара и оценката.
-
Много ми хареса! Тъжен (аз не обичам тъжни, но този носи красива гневна тъга, която някой художник може да нарисува), стилен и с непрекъснато завихряне на чувството, което избухва в поантата😊
-
Благодаря.
-
Еха!
Супер ! -
Аз също. Вдъхновявам се нормално. Щях да кажа лесно, но пък това може да прозвучи като за 18+. Няма угодия! ☺ Защо ли тръгнахме към това, което е "отдолу", не знам, уж сме интелигентни и талантливи. Или мнителни?
-
Вдъхновител не означава алкохолител, коренът на думата не предполага пиянски прочит! Не употребявам алкохол и наркотици!
-
Тъкмо щях да те питам всички, които коментират твоите произведения дали са също на "яка доза вдъхновител", но щом предлагаш мир, тази вечер оставам трезва. Дори и да реша да коментирам някого.☺Мир.
-
Добре де, неосъзната съм. Мир да има!
-
Дарина, не знам дали осъзнаваш, че се държиш грубо. Но коя съм аз, че да те съдя?☺Валя, благодаря за коментара и оценката. Надявам се, че не асоциирате авторката с лошата буря.
-
А бурята с рибарите не спори.
-
Еее, това е лесно, нищо не ми коства да го направя за теб
Не се вдъхновявам лесно, но ще изпия една яка доза вдъхновител и ще сложа край на неутешимата ти печал -
Знаеш ли, явно аз не съм в състояние да вдъхновя никого, защото досега никой не ме е цитирал, нито е свързал свое произведение с мое. Този факт ме изпълва с дълбока и неутешима печал, но гледам някак да я превъзмогна.
-
Знаеш ли, много е важно кой или какво те вдъхновява. Като прочета нещо веднага мога да кажа от какво ниво е дошло вдъхновението - отгоре или отдолу/ няма да уточнявам отправната точка + 18/ ха ха
-
Да, аз съм вдъхновена от Вергилий, който е вдъхновен от Джиа. От кого е вдъхновена Джиа, не знам, защото все още не е прописала ☺. Но и това може да стане в някоя от следващите глави. Благодаря за коментара и оценката.
-
Брей, много хубаво, бе! Няма да взема да те сравнявам с Вергилий, но това, което прочетох тук.... личи си, че е вдъхновено от Вергилий
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
