Колелата се въртят

и безспирно пеят, пеят.

О, кога ли ще се спрат

и кога ще онемеят?

Тяхната магична песен

вечно тегли ме на път

и светът за мен е тесен…

О, кога ли ще се спрат?

Сред дърветата, в платната

вятърът шепти, шепти

и разказва на душата

за бленувани страни.

Волно чайките летят

и за път лукаво пеят,

и платна плющят, плющят…

О, кога ще онемеят?

За видени красоти

спомени във мен живеят.

Нека вятърът плющи,

нека колелата пеят!