24 апр. 2020 г., 17:07

Песента на колелата

2K 0 0

Колелата се въртят

и безспирно пеят, пеят.

О, кога ли ще се спрат

и кога ще онемеят?

 

Тяхната магична песен

вечно тегли ме на път

и светът за мен е тесен…

О, кога ли ще се спрат?

 

Сред дърветата, в платната

вятърът шепти, шепти

и разказва на душата

за бленувани страни.

 

Волно чайките летят

и за път лукаво пеят,

и платна плющят, плющят…

О, кога ще онемеят?

 

За видени красоти

спомени във мен живеят.

Нека вятърът плющи,

нека колелата пеят!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...