24.04.2020 г., 17:07

Песента на колелата

2K 0 0

Колелата се въртят

и безспирно пеят, пеят.

О, кога ли ще се спрат

и кога ще онемеят?

 

Тяхната магична песен

вечно тегли ме на път

и светът за мен е тесен…

О, кога ли ще се спрат?

 

Сред дърветата, в платната

вятърът шепти, шепти

и разказва на душата

за бленувани страни.

 

Волно чайките летят

и за път лукаво пеят,

и платна плющят, плющят…

О, кога ще онемеят?

 

За видени красоти

спомени във мен живеят.

Нека вятърът плющи,

нека колелата пеят!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...