Щурчо, със свойта мандолинка,
на поляната под една къпинка,
тихичко засвири от сърце
игриво, весело хорце.
Чули от домовете си - дворци
хорцето другите щурци,
изскочиха по цялата поляна,
оркестър свирнята подхвана.
Така в топлата нощ лятна,
под звездното небе, с луната златна,
щурците свириха, до зори не спряха,
докато звездите и луната приспаха.