1 июн. 2020 г., 03:30

Песента на щурците

920 0 0

                                         Щурчо, със свойта мандолинка,

                                         на поляната под една къпинка,

                                         тихичко засвири от сърце

                                         игриво, весело хорце.

             

                                         Чули от домовете си - дворци

                                         хорцето другите щурци,

                                         изскочиха по цялата поляна,

                                         оркестър свирнята подхвана.

                    

                                         Така в топлата нощ лятна,

                                         под звездното небе, с луната златна,

                                         щурците свириха, до зори не спряха,

                                         докато звездите и луната приспаха.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...