Щурчо, със свойта мандолинка,
на поляната под една къпинка,
тихичко засвири от сърце
игриво, весело хорце.
Чули от домовете си - дворци
хорцето другите щурци,
изскочиха по цялата поляна,
оркестър свирнята подхвана.
Така в топлата нощ лятна,
под звездното небе, с луната златна,
щурците свириха, до зори не спряха,
докато звездите и луната приспаха.
© Никола Яндов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
