Щурчо, със свойта мандолинка,

                                         на поляната под една къпинка,

                                         тихичко засвири от сърце

                                         игриво, весело хорце.

                                         Чули от домовете си - дворци

                                         хорцето другите щурци,

                                         изскочиха по цялата поляна,

                                         оркестър свирнята подхвана.

                                         Така в топлата нощ лятна,

                                         под звездното небе, с луната златна,

                                         щурците свириха, до зори не спряха,

                                         докато звездите и луната приспаха.