Из храстите, оклюмал и унил,
скорецът пее тъжната си песен.
Невинаги е Севернякът мил,
и остро жили бързащата есен.
Изправен сам пред пътя си нелесен,
изгубил и семейство, и гнездо,
скърби скорецът, в спомени унесен,
за всичко, що било е негов дом.
Полека, този шумен птичи дол
замлъкна, доловил тъгата тиха,
Прекъсна се гълчава и раздор,
и врабчи трели бодро се извиха. ...