Песента на скореца
Из храстите, оклюмал и унил,
скорецът пее тъжната си песен.
Невинаги е Севернякът мил,
и остро жили бързащата есен.
Изправен сам пред пътя си нелесен,
изгубил и семейство, и гнездо,
скърби скорецът, в спомени унесен,
за всичко, що било е негов дом.
Полека, този шумен птичи дол
замлъкна, доловил тъгата тиха,
Прекъсна се гълчава и раздор,
и врабчи трели бодро се извиха.
Дали от зимен студ или от жлъч,
приятел топли сякаш слънчев лъч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Миткова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
