Препусках сутрин към зората,
свободна като ведър слънчев лъч,
попивах със коси росата,
не сетила омраза, завист, жлъч.
Гората ме обгръщаше със клони,
вдишвах дъхави цветя,
водеха ме горските разклони
из млечните пътеки на нощта.
Но зла съдбата бе решила
да ми отнеме тази свобода
и тялото ми е във ствол извила,
ствол на плачеща върба. ...