6 февр. 2008 г., 16:33

Песимистично 

  Поэзия » Философская
713 0 19
 

По коридорите

на мъртва неизвестност

разхождаме тревогите си

тъмни.

Тристайни спомени

с тъгата се целуват

и молят

нежността и да се върне.

Рамкираме

душевния си ритъм

във болно недоверие.

От тънки чаши

(разноцветни)

внезапни обещания

с гореща болка пием.

Рисуваме мъгла

в очите си

и после, недоспали,

с върха на състраданието

я трием.

Пътуваме

в бушуващи химери.

Пътуваме.

До скука отрезвели

и слепи

от системни липси

говорим и се смеем

с любовта.

И лъжем я -

как тихо

ще я сгреем.

С виновност.

Недовършените трепети

хапливо ще обгърнат

раменетe ни.

Оттенъци на святост,

присмехулни,

ще прикриват

боязливо

гърбовете ни...

 

© Геновева Христова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??