6 feb 2008, 16:33

Песимистично

946 0 19
 

По коридорите

на мъртва неизвестност

разхождаме тревогите си

тъмни.

Тристайни спомени

с тъгата се целуват

и молят

нежността и да се върне.

Рамкираме

душевния си ритъм

във болно недоверие.

От тънки чаши

(разноцветни)

внезапни обещания

с гореща болка пием.

Рисуваме мъгла

в очите си

и после, недоспали,

с върха на състраданието

я трием.

Пътуваме

в бушуващи химери.

Пътуваме.

До скука отрезвели

и слепи

от системни липси

говорим и се смеем

с любовта.

И лъжем я -

как тихо

ще я сгреем.

С виновност.

Недовършените трепети

хапливо ще обгърнат

раменетe ни.

Оттенъци на святост,

присмехулни,

ще прикриват

боязливо

гърбовете ни...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • От това разбрах, че тъгата може да бъде нежна и това ми е достатъчно. Комплимент!
  • И лъжем я
    как тихо ще я сгреем...

    Този стих - достоен е за текст на готик метъл песен...
    Вместо да сме тъжни...
    нека да запеем...

    Браво за стиха!!!

  • Благодаря ви!
    Поздрави и за вас
  • "Рамкираме

    душевния си ритъм

    във болно недоверие."



    "Недовършените трепети

    хапливо ще обгърнат

    раменетe ни."

    Чудесни хрумки!Великолепно изпълнение!



  • !!!
    Добра си, Герда! Много добра!
    Поздравления!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...