Песимистично
По коридорите
на мъртва неизвестност
разхождаме тревогите си
тъмни.
Тристайни спомени
с тъгата се целуват
и молят
нежността и да се върне.
Рамкираме
душевния си ритъм
във болно недоверие.
От тънки чаши
(разноцветни)
внезапни обещания
с гореща болка пием.
Рисуваме мъгла
в очите си
и после, недоспали,
с върха на състраданието
я трием.
Пътуваме
в бушуващи химери.
Пътуваме.
До скука отрезвели
и слепи
от системни липси
говорим и се смеем
с любовта.
И лъжем я -
как тихо
ще я сгреем.
С виновност.
Недовършените трепети
хапливо ще обгърнат
раменетe ни.
Оттенъци на святост,
присмехулни,
ще прикриват
боязливо
гърбовете ни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
