Feb 6, 2008, 4:33 PM

Песимистично 

  Poetry » Phylosophy
714 0 19
 

По коридорите

на мъртва неизвестност

разхождаме тревогите си

тъмни.

Тристайни спомени

с тъгата се целуват

и молят

нежността и да се върне.

Рамкираме

душевния си ритъм

във болно недоверие.

От тънки чаши

(разноцветни)

внезапни обещания

с гореща болка пием.

Рисуваме мъгла

в очите си

и после, недоспали,

с върха на състраданието

я трием.

Пътуваме

в бушуващи химери.

Пътуваме.

До скука отрезвели

и слепи

от системни липси

говорим и се смеем

с любовта.

И лъжем я -

как тихо

ще я сгреем.

С виновност.

Недовършените трепети

хапливо ще обгърнат

раменетe ни.

Оттенъци на святост,

присмехулни,

ще прикриват

боязливо

гърбовете ни...

 

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??