Песимистично
По коридорите
на мъртва неизвестност
разхождаме тревогите си
тъмни.
Тристайни спомени
с тъгата се целуват
и молят
нежността и да се върне.
Рамкираме
душевния си ритъм
във болно недоверие.
От тънки чаши
(разноцветни)
внезапни обещания
с гореща болка пием.
Рисуваме мъгла
в очите си
и после, недоспали,
с върха на състраданието
я трием.
Пътуваме
в бушуващи химери.
Пътуваме.
До скука отрезвели
и слепи
от системни липси
говорим и се смеем
с любовта.
И лъжем я -
как тихо
ще я сгреем.
С виновност.
Недовършените трепети
хапливо ще обгърнат
раменетe ни.
Оттенъци на святост,
присмехулни,
ще прикриват
боязливо
гърбовете ни...
© Геновева Христова All rights reserved.
