Хванала здраво тигана
работна мама Мецана.
Призори, с бързи ръчички,
изпържила десет мекички.
После се усмихнала
виком се провикнала:
- Хайде, чедо, ставай ти
чакат те десет мекички.
Мечо спинка и не чува.
Нещо хубаво сънува.
Викала Меца, чакала
и две мекички лапнала.
После се усмихнала
виком се провикнала:
- Хайде, чедо, ставай ти
чакат те осем мекички.
Спи си Мечо и не чува.
Нещо хубаво сънува.
Викала Меца, чакала
и още две излапала.
После се усмихнала
виком се провикнала:
- Хайде, чедо, ставай ти
има шест цели мекички.
Ала Мечо пак не чува.
Нещо хубаво сънува.
Викала Меца, чакала
и още две излапала.
После се усмихнала
виком се провикнала:
- Хайде, чедо, ставай ти
чакат те четири мекички.
Малък Мечо пак не чува.
Нещо хубаво сънува.
Викала Меца, чакала.
Хоп! Още двечки лапнала.
После се усмихнала
виком се провикнала:
- Хайде, чедо, ставай ти!
Чакат те двечки мекички
Ала Мечо пак не чува.
Продължава да сънува.
Викала Меца, чакала
и последните лапнала.
После се усмихнала
и затананикала:
- Спинкай, Мечо, спинкай ти
няма вече мекички.
Знай че, който дълго спи
дълго гладен ще стои.
© Дочка Василева Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
Да обогатим света на детските игри с броилки за най-малките »