Песничката на комина

10 февр. 2010 г., 13:07

Поэзия » Другая

779 0 7

Задуха есенният вятър.
И пак засвири през комина
оная песничка, която
е всяко бъдеще и минало.
И пак безименно ме вика,
безръко ме зове – натам! –
където с тъмното се свиква,
и всеки е добър. И сам.
Къде да тръгна? Как ще стигна?
Ще ти разправям догодина,
когато дойда да те викам
със песничката през комина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Песничката на комина

Искате да прочетете повече?

Предложения