10 февр. 2010 г., 13:07

Песничката на комина

Поэзия » Другая

892 0 7

Задуха есенният вятър.
И пак засвири през комина
оная песничка, която
е всяко бъдеще и минало.

И пак безименно ме вика,
безръко ме зове – натам! –
където с тъмното се свиква,
и всеки е добър. И сам.

Къде да тръгна? Как ще стигна?
Ще ти разправям догодина,
когато дойда да те викам
със песничката през комина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Добре дошла е песничката, та дори и през комина!

2010-02-13T00:11:53+02:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Прекрасен стих! Ще чакам...!

2010-02-12T13:41:08+02:00
Zasinionebe (Марин)

2010-02-11T16:49:14+02:00
anahid (Анахид Чальовска)

....където с тъмното се свиква
и всеки е добър. И сам!

Там е може би разковничето, да сме добри и да не сме сами - ТУК, на светлото...

Докосна ме стихът ти, Райчо!

2010-02-10T23:01:54+02:00
ВаняИ (Ваня Иванова)

Самотен и тажен сезон е есента!Добре, че след нея идва зимата, за да поохлади и освежи настроението!

2010-02-10T18:42:52+02:00