Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
8 апр. 2021 г., 09:52

Песъчинки 

  Поэзия » Пейзажная, Другая
810 5 11

Ти пръстен на ръката ми не сложи,
лудуваха делфините – пияни.
Парченцето от мида, мокра кожа
и изгрев дремещ, в мокрите таляни.

 

И фаровете днес са електронни,
лъчът блести, на равни интервали,
напразно иска вятър да догони,
солени мисли, рано побеляли.

 

В косите на русалка се заплита,
от спомени и сълзи нишка синя
и соленее любовта – покрита,
с корали, оглушала раковина.

 

Понякога в просъница ги милвам,
делфините. Към дъното се спускат...
Дъждат навън, на приливи усилва,
а в паметта ми - песъчинки хрускат.

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??