Patrizzia (Надежда Ангелова)
2045 18085
8.04.2021 г., 9:52 ч.

Песъчинки 

  Поезия » Пейзажна, Друга
755 5 11

Ти пръстен на ръката ми не сложи,
лудуваха делфините – пияни.
Парченцето от мида, мокра кожа
и изгрев дремещ, в мокрите таляни.

 

И фаровете днес са електронни,
лъчът блести, на равни интервали,
напразно иска вятър да догони,
солени мисли, рано побеляли.

 

В косите на русалка се заплита,
от спомени и сълзи нишка синя
и соленее любовта – покрита,
с корали, оглушала раковина.

 

Понякога в просъница ги милвам,
делфините. Към дъното се спускат...
Дъждат навън, на приливи усилва,
а в паметта ми - песъчинки хрускат.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??