Песъчинки
Ти пръстен на ръката ми не сложи,
лудуваха делфините – пияни.
Парченцето от мида, мокра кожа
и изгрев дремещ, в мокрите таляни.
И фаровете днес са електронни,
лъчът блести, на равни интервали,
напразно иска вятър да догони,
солени мисли, рано побеляли.
В косите на русалка се заплита,
от спомени и сълзи нишка синя
и соленее любовта – покрита,
с корали, оглушала раковина.
Понякога в просъница ги милвам,
делфините. Към дъното се спускат...
Дъждат навън, на приливи усилва,
а в паметта ми - песъчинки хрускат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
