Песъчинкови възторзи
Малка песъчинка литнала съм над земята
и възторжено, и безутешно
пак от времето откъртила съм плочка,
скърпила мечтите свои, разноцветни
и изречени, и премълчавани.
Зиме ме обгръщат в снежно покривало,
пролет - тюркоазно и измамно
ще ме лъжат, че съм млада,
да потичам с кончетата по ливада,
да съм лека и свободна...
литнала по вертикала...
с ясни мисли и утеха... и възторзи,
че съм млада, млада, млада...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариола Томова Все права защищены
