Песъчинкови възторзи

Poetry » Love

642 0 11

Малка песъчинка литнала съм над земята

и възторжено, и безутешно

пак от времето откъртила съм плочка,

скърпила мечтите свои, разноцветни

и изречени, и премълчавани.

Зиме ме обгръщат в снежно покривало,

пролет - тюркоазно и измамно

ще ме лъжат, че съм млада,

да потичам с кончетата по ливада,

да съм лека и свободна...

литнала по вертикала...

с ясни мисли и утеха... и възторзи,

че съм млада, млада, млада...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ена (Елена Гоцева)

"...млада, млада, млада..."

СТрахотен стих!!!
Прегръдка!!!

2009-03-20T08:34:04+02:00
bledspomen (Угаснал Пламък)

Поздрав!

2009-03-18T22:45:28+02:00
дкф99 (Диди Ф)

Вдъхна ми една доза ентусиазъм...много свежо ми прозвуча това стихотворение.

2009-03-18T22:34:42+02:00
Laska (Ласка Александрова)

мъничката голяма песъчинка
хубаво!

2009-03-18T20:40:06+02:00
ПРИМАВЕРА (Татяна)

Млади и хубави сме, мила Мариол, до тогава, докогато душите ни са млади и хубави, а това може да продължи във вечността! Хубв и възторжен стих. Комплименти!

2009-03-18T12:58:44+02:00