Песъчинкови възторзи
Малка песъчинка литнала съм над земята
и възторжено, и безутешно
пак от времето откъртила съм плочка,
скърпила мечтите свои, разноцветни
и изречени, и премълчавани.
Зиме ме обгръщат в снежно покривало,
пролет - тюркоазно и измамно
ще ме лъжат, че съм млада,
да потичам с кончетата по ливада,
да съм лека и свободна...
литнала по вертикала...
с ясни мисли и утеха... и възторзи,
че съм млада, млада, млада...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
