17 окт. 2021 г., 22:56  

Пет минути до раздяла

682 4 13

Започва се обратното броене.
Тясна е вселената за двама.
А сърцето отброява в мене
точно пет минути до раздяла.

 

Пет. Луните горят.
Небе се бунтува в нюанс на огнище,
птици умират в червения ад,
само минута, а вече са нищо.

 

Четири. Счупени сезони.
Буря кърши нашите отломки.
Валим над изоставен спомен.
Прощава ни. Защото помни.

 

Три. "Не ме забравяй!"
Думите режат до кокал.
Замлъквам, за да те изплача.
Винаги ще те обичам! Много!

 

Две. Лица на мъченици.
И погледи в нищото сгушени.
Катранено черни зеници,
наблюдаващи заедно края си.

 

Едно. Аз без теб.
По вените тече бетон.
Дъхът ми спира след..
три, две, едно...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бисерка Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...