17 окт. 2021 г., 22:56  

Пет минути до раздяла

684 4 13

Започва се обратното броене.
Тясна е вселената за двама.
А сърцето отброява в мене
точно пет минути до раздяла.

 

Пет. Луните горят.
Небе се бунтува в нюанс на огнище,
птици умират в червения ад,
само минута, а вече са нищо.

 

Четири. Счупени сезони.
Буря кърши нашите отломки.
Валим над изоставен спомен.
Прощава ни. Защото помни.

 

Три. "Не ме забравяй!"
Думите режат до кокал.
Замлъквам, за да те изплача.
Винаги ще те обичам! Много!

 

Две. Лица на мъченици.
И погледи в нищото сгушени.
Катранено черни зеници,
наблюдаващи заедно края си.

 

Едно. Аз без теб.
По вените тече бетон.
Дъхът ми спира след..
три, две, едно...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бисерка Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...