17.10.2021 г., 22:56  

Пет минути до раздяла

678 4 13

Започва се обратното броене.
Тясна е вселената за двама.
А сърцето отброява в мене
точно пет минути до раздяла.

 

Пет. Луните горят.
Небе се бунтува в нюанс на огнище,
птици умират в червения ад,
само минута, а вече са нищо.

 

Четири. Счупени сезони.
Буря кърши нашите отломки.
Валим над изоставен спомен.
Прощава ни. Защото помни.

 

Три. "Не ме забравяй!"
Думите режат до кокал.
Замлъквам, за да те изплача.
Винаги ще те обичам! Много!

 

Две. Лица на мъченици.
И погледи в нищото сгушени.
Катранено черни зеници,
наблюдаващи заедно края си.

 

Едно. Аз без теб.
По вените тече бетон.
Дъхът ми спира след..
три, две, едно...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бисерка Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...