Пет минути до раздяла
Започва се обратното броене.
Тясна е вселената за двама.
А сърцето отброява в мене
точно пет минути до раздяла.
Пет. Луните горят.
Небе се бунтува в нюанс на огнище,
птици умират в червения ад,
само минута, а вече са нищо.
Четири. Счупени сезони.
Буря кърши нашите отломки.
Валим над изоставен спомен.
Прощава ни. Защото помни.
Три. "Не ме забравяй!"
Думите режат до кокал.
Замлъквам, за да те изплача.
Винаги ще те обичам! Много!
Две. Лица на мъченици.
И погледи в нищото сгушени.
Катранено черни зеници,
наблюдаващи заедно края си.
Едно. Аз без теб.
По вените тече бетон.
Дъхът ми спира след..
три, две, едно...
© Бисерка Тодорова All rights reserved.
