7 сент. 2013 г., 19:51

Петдесет

584 0 2

Сърцето ти роди се на зарана,
от песни на балкана заживя.
Петдесет години - и пътека извървяна,
но душата ти съвсем не остаря.

А светът понякога е тежка хапка,
понякога е медената дума на дете.
По листите от твоята тетрадка
да пишеш, кой ли ще те спре.

Да, петдесет изобщо не са малко,
но Бог ще ти направи реверанс,
на твойто бъдеще, което чака,
в рода момиченце в аванс.

И нека време имаш до безкрая
да учиш го на песнички и реч,
че малко без голямо не изтрая,
че близкото мечтае за далеч.

Че целият ни свят така устроен,
да търси в старото отколе мъдростта,
бъди на своя род достоен
и корен и крила!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...