Петдесет
Сърцето ти роди се на зарана,
от песни на балкана заживя.
Петдесет години - и пътека извървяна,
но душата ти съвсем не остаря.
А светът понякога е тежка хапка,
понякога е медената дума на дете.
По листите от твоята тетрадка
да пишеш, кой ли ще те спре.
Да, петдесет изобщо не са малко,
но Бог ще ти направи реверанс,
на твойто бъдеще, което чака,
в рода момиченце в аванс.
И нека време имаш до безкрая
да учиш го на песнички и реч,
че малко без голямо не изтрая,
че близкото мечтае за далеч.
Че целият ни свят така устроен,
да търси в старото отколе мъдростта,
бъди на своя род достоен
и корен и крила!
© Стела All rights reserved.
