8 янв. 2010 г., 00:24

Петдесет пребродени долини...

3.4K 0 49

 

 

 

 

      Петдесет пребродени долини

 

 

 

 

Ще празнувам днес! От сутринта...

Празник е!!! Макар и малко тъжен...

Пребродих петдесетата си долина,

все тъй... Напук! Озъбен на Света...

Бях повей чист! И остър като ръжен...

 

 

В Живота мой, банално-сив, нелек,

заобикалях стъпкани пъртини...

Коматът ми тъй рядко беше мек!

А голите ми стъпки в студ и пек

осакатих от подло скрити мини...

 

 

На Висоцки песните по своя път

слушах все за романтични хора...

И постелите от вледенена плът,

сред които са готови да заспят...

Завинаги! Прегърнали простора...

 

 

Да катеря върхове ме беше страх,

(вие ми се свят от висините)

От пълзене Съвестта до кръв издрах!

Но уроците, с които оцелях,

единствено се учат в низините!!!

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • С поздравления!
  • Прекрасно!Звучи и като послание!
    С малко закъснение-честито за петдесет и първата долина!Дано романтичните хора от песните на Висоцки ти бъдат постоянен антураж!
  • Радвам се, приятелю, че бях частичка от великолепния ти празник!!! Не ще го забравя никога!!! Още повече, че там те срещнах за първи път
    Бъди здрав, заедно с твоите звездички!!!
  • Браво.Прекрасно!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...