Jan 8, 2010, 12:24 AM

Петдесет пребродени долини...

  Poetry » Civic
3.4K 0 49

 

 

 

 

      Петдесет пребродени долини

 

 

 

 

Ще празнувам днес! От сутринта...

Празник е!!! Макар и малко тъжен...

Пребродих петдесетата си долина,

все тъй... Напук! Озъбен на Света...

Бях повей чист! И остър като ръжен...

 

 

В Живота мой, банално-сив, нелек,

заобикалях стъпкани пъртини...

Коматът ми тъй рядко беше мек!

А голите ми стъпки в студ и пек

осакатих от подло скрити мини...

 

 

На Висоцки песните по своя път

слушах все за романтични хора...

И постелите от вледенена плът,

сред които са готови да заспят...

Завинаги! Прегърнали простора...

 

 

Да катеря върхове ме беше страх,

(вие ми се свят от висините)

От пълзене Съвестта до кръв издрах!

Но уроците, с които оцелях,

единствено се учат в низините!!!

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.

Comments

Comments

  • С поздравления!
  • Прекрасно!Звучи и като послание!
    С малко закъснение-честито за петдесет и първата долина!Дано романтичните хора от песните на Висоцки ти бъдат постоянен антураж!
  • Радвам се, приятелю, че бях частичка от великолепния ти празник!!! Не ще го забравя никога!!! Още повече, че там те срещнах за първи път
    Бъди здрав, заедно с твоите звездички!!!
  • Браво.Прекрасно!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...