Петдесет пребродени долини...
Петдесет пребродени долини
Ще празнувам днес! От сутринта...
Празник е!!! Макар и малко тъжен...
Пребродих петдесетата си долина,
все тъй... Напук! Озъбен на Света...
Бях повей чист! И остър като ръжен...
В Живота мой, банално-сив, нелек,
заобикалях стъпкани пъртини...
Коматът ми тъй рядко беше мек!
А голите ми стъпки в студ и пек
осакатих от подло скрити мини...
На Висоцки песните по своя път
слушах все за романтични хора...
И постелите от вледенена плът,
сред които са готови да заспят...
Завинаги! Прегърнали простора...
Да катеря върхове ме беше страх,
(вие ми се свят от висините)
От пълзене Съвестта до кръв издрах!
Но уроците, с които оцелях,
единствено се учат в низините!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени
