Птиците ми говорят,
разказват за моретата и самодивите,
които нежно си събличали душите,
щом паднел изумрудения здрач,
със тихата мелодия на джаз
морето правило Любов със самодивите,
но не е ли във приказките само
илюзорният и син пейзаж
И тук, в живота ни кои са самодивите?
Кога пристигат Те, със малко джаз?
Да не би да са една прекрасна част от рибите
и някога си, през нощта,
отлитайки със птиците,
от сенките си да израждат пурпурни, те, самодивските сърца.
Нима е само мит страстта на самодивите?
Аз чух, че могът да говорят, даже по-добре от мидите,
със цялото вълшебство на света!
© Си Ляна Все права защищены
Поздрави , Марко!