29 мая 2024 г., 06:02

Петнадесет минути

567 0 0

П Е Т Н А Д Е С Е Т М И Н У Т И

 

Ако Музата отвътре напъва,

обърни и галантно внимание,

но недей с Нея целия си живот,да запълваш,

ако не я усещаш като призвание.

 

Ако имаш нещо важно,да кажеш,

напиши,изсвири, нарисувай нещо за него,

но на Живота в ритъма да трептиш,продължавай,

ако не е твърде настойчиво,амбициозното Его.

 

Насила хубост не става,

търси в себе си,което най-ти приляга,

апетита към неподплътената Слава,

натяквана,на другите бързо дотяга.

 

Никой няма да ти ги върне

изгубените мигове Свобода,

с изключение,ако Господ ти е поддръжник,

в подарената от Него мечта.

 

Дето се вика,Дар Божи!

От него няма как да избягаш,

но ако за петнайсет минути Слава ти се тревожиш,

просто от Суета се напразно напрягаш.

 

Като родител не осъществил детската си мечта,

престани децата си,да насилваш,

да осъществяват твоите-неслучилите се чудеса,

които техните заложби убиват!

 

Дарбата извежда таланта от стандартния ритъм 

и направо в центъра го хвърля на джаза,

в чиито импровизации той се съдбовно оплита,

чак до гроба кипящ в тази "проказа".

  

Без този кипеж няма шедьоври,

той не трае само петнайсет минути,

в него е събрана цялата мъдрост,

преодоляла на света всички статуква.

 

Ти си Себе Си и си Луд,

избягал далече от стадото,

ти си Точно Сега и си Тук,

загърбил всичко останало.

 

09.05.2024г.гр.Свищов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...