П Е Т Н А Д Е С Е Т М И Н У Т И
Ако Музата отвътре напъва,
обърни и галантно внимание,
но недей с Нея целия си живот,да запълваш,
ако не я усещаш като призвание.
Ако имаш нещо важно,да кажеш,
напиши,изсвири, нарисувай нещо за него,
но на Живота в ритъма да трептиш,продължавай,
ако не е твърде настойчиво,амбициозното Его.
Насила хубост не става,
търси в себе си,което най-ти приляга,
апетита към неподплътената Слава,
натяквана,на другите бързо дотяга.
Никой няма да ти ги върне
изгубените мигове Свобода,
с изключение,ако Господ ти е поддръжник,
в подарената от Него мечта.
Дето се вика,Дар Божи!
От него няма как да избягаш,
но ако за петнайсет минути Слава ти се тревожиш,
просто от Суета се напразно напрягаш.
Като родител не осъществил детската си мечта,
престани децата си,да насилваш,
да осъществяват твоите-неслучилите се чудеса,
които техните заложби убиват!
Дарбата извежда таланта от стандартния ритъм
и направо в центъра го хвърля на джаза,
в чиито импровизации той се съдбовно оплита,
чак до гроба кипящ в тази "проказа".
Без този кипеж няма шедьоври,
той не трае само петнайсет минути,
в него е събрана цялата мъдрост,
преодоляла на света всички статуква.
Ти си Себе Си и си Луд,
избягал далече от стадото,
ти си Точно Сега и си Тук,
загърбил всичко останало.
09.05.2024г.гр.Свищов
© Красимир Кръстев Всички права запазени