4 мар. 2015 г., 22:26

Петров ден

1.3K 0 1

 

Петровден

Петровден

 

От малък помня този ден...

Та той е празник на селото.

Дълбоко скътан той е в мен,

в отдела, гдето е Доброто!

 

Аз помня онзи Петровден,

празнуван горе, на "балкана"...

Най-хубав празник бе за мен

 "килийката"той се остана.

 

Тя е иззидана в скала.

В стените с  няколко икони...

С течаща "язменна" вода,

която болестите гони...

 

Под нея правехме хоро,

на сянка  стеляхме софрите.

В Параклиса ни,  за добро,

пред свещ, изричахме молбите.

 

А днес сме седнали в "салаш",

ядем месо и бира пием.

Във селото седиме "баш"...

И хоро  даже не се вие

 

Аз пак в Драгойново съм, тук.

Дойдох след толкова години...

О, този ден сега е друг...

Променен по ред причини!

 

Край мен е някаква младеж...

Но чии издънки са, не зная.

Напред-назад минават пеш.

Не мога никой да позная.

 

И аз се чувствам непознат,

и виждам само непознати...

На техните деди бях брат.

Загадка Времето ми прати!...

 

На пръсти вече се броят

край мене живите акрани...

Все непознати тук  вървят,

и лютят мойте стари рани!

 

Такъв е днеска Петровден,

след пътищата извървяни!

По-скоро спомен е за мен

и мъка, във едно събрани...

 06.23.2013г. Драгойново

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...