Петъчен влак
ПЕТЪЧЕН ВЛАК
Като старото махало
на прастария Фуко
днеска ни се е отдало
да клатушкаме око.
Петъчният влак е пълен
с кошници узрял живот -
към града гръбнак изпънал
сухоземен кашалот.
Днес пътуват хора стари,
мирис плесенен пълзи...
Мяркат се пейзажи, гари
през дъждовните сълзи...
Накъде препуска влакът?
Аз пътувам ли натам?...
Някой някъде го чакат,
друг отдавна си е сам...
Иска ми се да не слизам!...
Докато пътувам, знам,
че - с билет или без виза,
съм в мисловния си храм...
И пътуващите мисли
само с мен сега летят...
Аз щастлив съм егоист ли,
или те обичат път?...
Стари хора кашлят, сякаш
режат кораби за скрап...
И безпомощно от мрака
гледа тъжен Ескулап...
... Ще пътувам пак за Варна
след година или две,
без изобщо да ги мярна...
... Как махалото снове!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ванилин Гавраилов Все права защищены
