Петъчен влак

Poetry » Philosophical

1K 0 9

ПЕТЪЧЕН ВЛАК

Като старото махало

на прастария Фуко

днеска ни се е отдало

да клатушкаме око.

Петъчният влак е пълен

с кошници узрял живот -

към града гръбнак изпънал

сухоземен кашалот.

Днес пътуват хора стари,

мирис плесенен пълзи...

Мяркат се пейзажи, гари

през дъждовните сълзи...

Накъде препуска влакът?

Аз пътувам ли натам?...

Някой някъде го чакат,

друг отдавна си е сам...

Иска ми се да не слизам!...

Докато пътувам, знам,

че - с билет или без виза,

съм в мисловния си храм...

И пътуващите мисли

само с мен сега летят...

Аз щастлив съм егоист ли,

или те обичат път?...

Стари хора кашлят, сякаш

режат кораби за скрап...

И безпомощно от мрака

гледа тъжен Ескулап...

... Ще пътувам пак за Варна

след година или две,

без изобщо да ги мярна...

... Как махалото снове!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ванилин (Ванилин Гавраилов)

Благодаря ви, макар и със закъснение, Петя, Сашка, Изгрев, Идеми Дойдеми, Симона и Дора! Радвам се, че споделеното ви е харесало. Пролет в душите!

2009-03-13T16:03:12+02:00
Marrta (Дора)

Интересно - репортажно стихче, цветно и петъчно - направих връзка с пазар, заради кошниците узрял живот вероятно...

Винаги съм вярвала, че човекът е по-човек, когато е на път, и е в най-добри отношения с времето тогава

Поздрав, Ванилин!

2009-03-12T11:15:06+02:00
sooony (Слънчева усмивка)

Много е хубаво!!!

2009-03-12T09:13:31+02:00
buntarkata (Изгрев)

Аз също много обичам да пътувам, и винаги на път, когато ми е скучно, се заключвам в моите мисли... и така ми е добре!

2009-03-11T17:45:10+02:00
ARTY (Сашка Нешева)

Поздрави! Много прозорливо! Харесах и ще се отбивам да те чета!

2009-03-11T15:41:17+02:00