Петъчно
Отивай си, годино ялова!
Омръзна ми да ти разчитам знаците,
да гледам как погребваш смисъла,
как гроб копаеш гърбом във шубраците.
Отивай си! Аз вече нямам сили
дори отпор да давам на омразата.
Сълзите вече всичко са отмили.
Дълбоко е проникнала проказата...
Не ден и два... не спря да провокираш.
Изпий едно! С добро да се сбогуваме.
Че време ти е май да се прибираш,
а тъкмо те научих на общуване.
Отивай си! Че инак аз ще тръгна!
А казват, днес не става за умиране...
Да, вярно, че е петък... Вече мръкна.
Но петъкът добър е за напиване.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анна Станоева Все права защищены
