Nov 16, 2009, 12:18 AM

Петъчно

  Poetry » Other
1.3K 0 24

Отивай си, годино ялова!

Омръзна ми да ти разчитам знаците,

да гледам как погребваш смисъла,

как гроб копаеш гърбом във шубраците.


Отивай си! Аз вече нямам сили

дори отпор да давам на омразата.

Сълзите вече всичко са отмили.

Дълбоко е проникнала проказата...


Не ден и два... не спря да провокираш.

Изпий едно! С добро да се сбогуваме.

Че време ти е май да се прибираш,

а тъкмо те научих на общуване.


Отивай си! Че инак аз ще тръгна!

А казват, днес не става за умиране...

Да, вярно, че е петък... Вече мръкна.

Но петъкът добър е за напиване.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Станоева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря!
  • Анна, пропуснал съм да те срещна в поетичната Вселена, но ще си ъпдейтвам версията и ще те включа в менюто със специалитетите!

    Поздравления за твоя Петък от моя Четвъртък!

    Много хубав стих си написала!!!
  • От август до ноември ти мълча но какво проговаряне само.Браво.Страхотен стих.Просто съвършен нито има за отнемане нито за добавяне и прекрасен финал.Петък е ден за напиване.Ще черпиш за хубавото стихотворение.
  • Много силно, мила Ани, чак ме заболя!...От мен "наздраве"!
    Прегръдка!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...