Петъчно
Отивай си, годино ялова!
Омръзна ми да ти разчитам знаците,
да гледам как погребваш смисъла,
как гроб копаеш гърбом във шубраците.
Отивай си! Аз вече нямам сили
дори отпор да давам на омразата.
Сълзите вече всичко са отмили.
Дълбоко е проникнала проказата...
Не ден и два... не спря да провокираш.
Изпий едно! С добро да се сбогуваме.
Че време ти е май да се прибираш,
а тъкмо те научих на общуване.
Отивай си! Че инак аз ще тръгна!
А казват, днес не става за умиране...
Да, вярно, че е петък... Вече мръкна.
Но петъкът добър е за напиване.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Станоева Всички права запазени
