14 февр. 2006 г., 14:43

Петък 13-ти

1.1K 0 1
Денят е петък
а датата 13-ти
пълнолуние пронизва мрака
с ярка светлина.

Вече трети ден те няма, мили
ноща минава, а аз немога да заспя.
За тебе мисля и за страстните целувки
за тебе и за нежните прегръдки.

Къде си, мили - питам се сега
Защо остави ме сама
Сълзи се стичат от очите зачервени
Душата вика - чакам те, ела!

Знам напразно чакам да се върнеш
отиде си и сложи край на нашата любов голяма
и всичко заради една жена
оплела те в мрежите на любовта!

Знам - тъжна гледка е това,
но така е в любовта
както може да е най - прекрасна на света,
така си и отива

И след края и -
настъпва - смут и тишина
мрак и тъмнина
и две сърца - ранени от това!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Моника Николаева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...