14 feb 2006, 14:43

Петък 13-ти

  Poesía
1.1K 0 1
Денят е петък
а датата 13-ти
пълнолуние пронизва мрака
с ярка светлина.

Вече трети ден те няма, мили
ноща минава, а аз немога да заспя.
За тебе мисля и за страстните целувки
за тебе и за нежните прегръдки.

Къде си, мили - питам се сега
Защо остави ме сама
Сълзи се стичат от очите зачервени
Душата вика - чакам те, ела!

Знам напразно чакам да се върнеш
отиде си и сложи край на нашата любов голяма
и всичко заради една жена
оплела те в мрежите на любовта!

Знам - тъжна гледка е това,
но така е в любовта
както може да е най - прекрасна на света,
така си и отива

И след края и -
настъпва - смут и тишина
мрак и тъмнина
и две сърца - ранени от това!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Моника Николаева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...