Feb 14, 2006, 2:43 PM

Петък 13-ти

  Poetry
1.1K 0 1
Денят е петък
а датата 13-ти
пълнолуние пронизва мрака
с ярка светлина.

Вече трети ден те няма, мили
ноща минава, а аз немога да заспя.
За тебе мисля и за страстните целувки
за тебе и за нежните прегръдки.

Къде си, мили - питам се сега
Защо остави ме сама
Сълзи се стичат от очите зачервени
Душата вика - чакам те, ела!

Знам напразно чакам да се върнеш
отиде си и сложи край на нашата любов голяма
и всичко заради една жена
оплела те в мрежите на любовта!

Знам - тъжна гледка е това,
но така е в любовта
както може да е най - прекрасна на света,
така си и отива

И след края и -
настъпва - смут и тишина
мрак и тъмнина
и две сърца - ранени от това!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника Николаева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...