5 сент. 2007 г., 11:37

Петък

699 0 8
Петък


Един луд ми махаше за поздрав,
навярно ме почувства нещо близък
и си помислих, че макар и християнин,
не съм дарявал скоро никого със риза.

Добрите си дела отлагаме за утре,
а лошите извършваме веднага -
дали ни води наранената ни гордост,
или сме априори жители на Ада.

Има ли разумен егоизъм
или си търсим само оправдание,
че залисани във  делничните грижи
не виждаме ний чуждото страдание.

Не е ли
несторено доброто всъщност грях,
тъй както и лошото, което сме извършили.

За да възкръснеш като бог в Неделя
и със нетленна слава челото ти да се покрие,
необходимо е да изтърпиш докрай
във Черния си Петък
безумната тълпа да те разпъне и убие.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Майк Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чак сега успях да те открия!
    Много се радвам,че се запознахме!
    Прочетах стихосбирката ти,дори имам някой любими стихове от нея.
  • Благодаря ви.Много сте мили.
  • Този твой стих е един от любимите ми.
    Прекланям се пред таланта ти!
  • Истински,силен,много хубав стих!!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • "Не е ли
    несторено доброто всъщност грях,
    тъй както и лошото, което сме извършили."
    Гениално прозрение!Благодаря за удоволствието !

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...